Често в кабинета си чувам женски вопли срещу
нежеланието на семейния вече мъж да се раздели с ергенската си компания и
ергенските си навици. Интерпретациите на
този протест биха могли да са най-разнообразни, но нека се опитаме да разберем
какво точно кара някои мъже толкова ревностно да защитават необвързания си
статус, дори и когато бракът им вече е факт.
За да вникнем в тази традиция ще е необходимо да върнем лентата назад в годините на патриархалното ни минало. За младите хора до втората половина на двадесети век моминството и ергенството са били важна школа за изграждане на половата идентичност и усвояването на полово специфичните роли и черти на характера. С настъпването на половата зрелост животът в моминските и ергенските групи е придобивал все по-голямо значение, допълвайки влиянието на разширената родова общност. Както пишат изследователите на националния ни бит и душевност, на моминските седенки момичетата не само са се сравнявали сръчностите и уменията си в типичните за жената дейности, но колективно са създавали и женската си идентичност. По същият начин, ергенуването е било школа за възмъжаване и утвърждаване на мъжката идентичност с типичните и приоритети и ценности. Важно допълнение в тази насока са били годините прекарвани в армията, особено през войните от първата половина на двадесети век. Така между безгрижното детство и изпълнената с отговорности зрелост е съществувал един сравнително кратък период на цъфтеж, през който момите и ергените са се задявали, обособени в монолитни еднополови групи, докато накрая родителите са решавали кой за кого да оженят.
Днешните
деца се обособяват в момчешки и момичешки групи още в детската градина, когато
заедно полагат основите на чувството си за полова принадлежност. Съвместният
живот обаче ги тласка и към изграждане на сравнително краткотрайно отношения по
двойки. Още в прогимназиалния и особено в гимназиалния етап монолитността на
момчешките и момичешките групички бива ерозирана от възникващите романтични сексуални връзки. Като цяло през този период младите хора принадлежат
едновременно както към общността на своите приятели и приятелки от същия пол,
така и към връзките със своите гаджета.
И макар, че абитуриентите демонстративно дефилират по двойки, твърде
малко са тези, за които животът в двойка е доминиращ. Както показват
социологическите изследвания, преобладаващата част от младите хора у нас
остават в дома на родителите си чак до началото на тридесетте си години.
В
тази ситуация възможностите пред пълнолетният мъж у нас за значително
по-разнообразни от тези, които са имали връстниците му от предишните
поколения. Докато за отслужилите мъже в
края на миналия век се очакваше да се оженят най-късно след завършване на висшето
образование, то днешните млади мъже спокойно продължават да живеят заедно с родителите
си и след навършване на тридесет годишна възраст. Дори и привилегированите да
живеят отделно в собствено или самостоятелно жилище, не бързат да се лишават от
свободата си. Днес семейно необвързаният живот дава значително по-широки
възможности за консумативно благополучие в една култура, която издига в култ потреблението и забавлението. По същество това е продължаване на ергенската традиция, в която
жените са по-скоро обект за забавление, а прекомерната емоционална привързаност
към дадена партньорка – сериозна заплаха за личната свобода. Затова дори и
женени, много млади мъже не напускат ергенската си общност с присъщите и
ергенските ценности и стил на живот. Докато в миналото създаването на собствено
семейство се възприемаше като проява на зрелост и възмъжаване, днес повечето
ергени гледат със съжаление отлъчилия се събрат, пропускащ шанса „да си
поживее“ още малко.
Естествено всеки от нас има потребност да се чувства свързан с родителското си семейство и с приятелите си. Освен това, ние сме ангажирани и в много други различни общности от колеги и хора със сходни интереси и занимания. Големият въпрос е как подреждаме приоритетите си когато решаваме да създадем свое семейство.
Много млади мъже сякаш
не осъзнават, че дори и без формалностите на брачния договор, поемането на
ангажимент към трайна интимна връзка, особено когато в нея се появят и деца,
недвусмислено превръща именно тази човешка общност в приоритет за мъжа.
Семейството на родителите става част от т.н. „разширено семейство“, а
приятелите и другите общности неизбежно отстъпват на заден план. Понякога
отказът от брак прикрива желанието да се размие тази граница между безгрижното
ергенство и ангажираното партньорство. Съжителството на семейни начала сякаш
прави мъжа “малко“ женен, запазвайки ергенския му статус по отношение на
личните свободи. Отсъствието на публичен ритуал, който обществено да верифицира
приоритета на интимната връзка и значимостта на направения избор, позволява
пребиваването в двойствена идентичност – едновременно и на неангажиран и на
ангажиран. Изграждането на ангажираща интимна връзка често става неусетно докато мъжът продължава без промяна
участието си в ергенската общност, следвайки нейните норми и правила. Това
обикновено поражда конфликт, който може да се разреши по различен начин.
Естествената трансформация на ергенската общност е в общност от семейни двойки,
но това не винаги е лесна задача. Ако
мъжът е приел семейния си живот като досадно и неизбежно задължение,
консервирането на ергенската общност и периодичното бягство в нея е разбираемо.
Някои майки на такива полу женени синове поощряват тяхното ергенско поведение,
като се надяват така да задържат своето чедо по-близо до себе си.
Днес преходът от неангажираната младост към зрелостта става все по-трудна задача за много мъже. От една страна този преход изисква осъзнат отказ от предимно консумативната нагласа към живота и избор на ценности и модели, ориентирани към израстване чрез поемане на грижа и отговорност спрямо собственото семейство, което създаваш. За постигане на това е необходима сериозна професионална квалификация и ангажиране с професионално развитие, гарантиращо стабилни доходи.
Откъсването от родителите и напускането на бащиния дом е другата стратегическа стъпка, необходима за успешното навлизане в зрелостта. В условията на самостоятелно съжителство двойката най-добре би могла да оцени и развива способностите си съвместно оцеляване и развитие. Когато тези закономерни и неизбежни стъпки изглеждат твърде трудни за младия мъж, той може да избере инфантилизма на „коч компанията“, приютявайки потребителските си страсти в уюта на бащиния дом и майчината грижа. Не рядко оправдание за този избор е „еректилната дисфункция“ или страхът от поредно сексуално разочарование, които легитимират желанието да удължим детството си. Хубаво е, че днес вече не се плаща „ергенски данък“, но си струва си да се замислим какъв е емоционалният и екзистенциален данък, който плащаме когато се отказваме да посрещнем зряло истинските предизвикателства на живота.
Вижте схеми за прием на продукта ТУК!
Следете и другите любопитни за всеки нас теми в блога на "Тайната на Мъжкото Удоволствие" и д-р Румен Бостанджиев ТУК!
Препоръчителна дневна доза: 1 капсула сутрин след храна, при необходимост 2-а вечер преди планирана активност. Препоръчва се редуването на 5-дневен прием с 2 дни почивка.
'Тайната на Мъжкото Удоволствие" в медиите!
Анимация "Тайната на Мъжкото Удоволствие"