ПОРЪЧАЙ

Мъжът между 50 и 60

Навлизането в шестото десетилетие сякаш е „гара разпределителна“, от която тръгват различни влакове. На кой от тях ще се качиш, или по-точно, на къде ще продължиш,  избираш заедно с партньорката си или сам, ако тя е решила да пътува в друга посока.

На първи коловоз  чака експреса „Станеш ли на половин век…. вече ти е мек“.  Той откарва директно в Старостта. Билетът за този влак е подпечатан с клеймото на примирението, духовния мързел и традиционното българско самосъжаление. Биологичният им еквивалент са затаените чудовища на различни болести. Те изплуват едно след друго от мрака на  житейската безпътица, като скелети в тунела на „влакчето на ужасите“.  Колкото по-елементарни и материални са били стремленията ни, толкова по голям е потресът ни в това пътуване.  До към петдесетте обикновено сме удовлетворили основните си битови „масрафи“ и ако не сме вдъхновени от по-висши цели, на тази възраст не ни остава нищо друго, освен да се спуснем надолу по житейския хълм. Засилвайки се към финиша, пускаме пенсиометъра и с нетърпение бленуваме времето на  „заслужената почивка“. 

За тези, които все още не са се изморили от живота и вярват, че най-хубавото тепърва предстои, на паркинга пред гарата чака необичайно превозно средство. То е такова, каквото си го направите.  Обикновено е двуместно и за успешно пътуване с него е необходим добър екипаж, умеещ да се ориентира по житейските карти. Разбира и резервоара трябва да е добре зареден, но повечето мъже на тази възраст са поработили здраво за това. Истинският въпрос е – на къде продължаваме?

ПОРЪЧАЙ

В този възрастов период много семейни двойки вече са напуснати от порасналите деца и трябва наново да избират смисловата дестинация на съвместното си пътуване. Ако маршрута до този момент се е определял от „грижата за децата“, то намирането на нова обща цел никак не е лесно. Особено ако всеки от двамата носи тежка раница с непреглътнати обиди, унижения и омраза. Без да се освободим от този баласт, няма как да полетим.

Не случайно един от пиковете на разделите и разводите е именно в тази възраст. Но както вече коментирахме – смяната на екипажа не винаги е трагедия. За подобен избор обаче, се иска смелост и отговорност. Част от двойките в подобна ситуация са категорично неудовлетворени от съвместния си живот, но в същото време са успели така да се оплетат във взаимозависимост, че всяко разплитане на гордиевия възел изглежда невъзможно.  Жената е безпомощна без материалната подкрепа на мъжа, а той пък не може да се оправи в живота без нея. И двамата имат нужда един от друг за да разполагат с дежурен виновник за житейския си провал и личното си нещастие. Така има от кого да се оплакват и кого да винят, а както знаем това са любимите занимания на хората със заучена безпомощност.  Често те си намират обслужващи ги „психолози“, които им създават комфортна среда за блянове на тема „как да променя другия“, които действат като токсично обезболяващо. Някои избират периодичното разделяне и събиране в очакване, че „времето ще покаже“ изхода. Пулсирането между наивни надежди и предвидими разочарования е като реанимиране на връзката с изкуствено дишане. Докато някой от двамата издъхне. В подобни ситуации членът издъхва пръв и тук, нека не се лъжем, „Тайната на Мъжкото  Удоволствие“ не помага. Това средство е безсилно пред меркантилния мерак на жената да остане със своя омразен съпруг, не защото го обича, а защото се нуждае от парите му, от жилището му или от социалния му статус. Няма такова средство, което да помогне и на малодушен мъж, доброволно оставил се в ръцете на жена, готова да го прелъсти и кастрира, само и само за да му покаже, че „за нищо не го бива“ и „никоя друга не би го приела такъв“. 

ПОРЪЧАЙ

Изходът от подобни „мъртви хватки“ е в това всеки да развие своите способности за автономен живот и да се измъкне от черната дупка на изчерпалата, своята енергия връзка. Това обаче изисква сериозни лични усилия и поемане на самостоятелна отговорност. Възможни са и много други решения, стига двамата партньори да успеят да се договорят конструктивно за тях. За това обикновено е необходимо посредничеството на опитен фамилен терапевт.

            Не винаги прехвърлянето на нови коловози означава смяна на екипажа. В психотерапевтичната си практиката съм се срещал с не една и две двойки, които са успявали да погледнат един на друг по нов начин. Не знам каква е тайната на това, дори и след болка и страдание, което са си причинили, хората да успеят да се отворят отново един към друг и заедно да отворят „нова страница“ в живота си. Едно от решаващите условия за такъв обрат е категоричното спиране на взаимните обвинения и готовността всеки да осъзнае собствените си приноси за създаване на нежеланата ситуация. От тук следва готовност  да започнеш промяната с промяна на собственото отношение и поведение. Ако искрата на любовта все още тлее и в двамата, добронамерената взаимна загриженост би могла да разпали отново пламъка. И тук „Тайната на Мъжкото Удоволствие“ би наляла допълнително масло в любовния огън.

ВИЖТЕ ПОДХОДЯЩИ СХЕМИ НА ПРИЕМ  

Следете и другите любопитни за всеки нас теми в блога на "Тайната на Мъжкото Удоволствие" и д-р Румен Бостанджиев ТУК!

Препоръчителна дневна доза: 1 капсула сутрин след храна, при необходимост 2-а вечер преди планирана активност. Препоръчва се редуването на 5-дневен прием с 2 дни почивка.

'Тайната на Мъжкото Удоволствие" в медиите!

Анимация "Тайната на Мъжкото Удоволствие"

ЗАБАВНИ МЪЖКИ ИСТОРИИ