Тази възраст е истинско предизвикателство. Само до преди няколко десетилетия повечето хора въобще не са я достигали. За днешния мъж обаче, годините над шестдесет биха могли да са „златната възраст“, дори и в суровите български условия. Стига да имаш идея и кураж да я направиш такава.

Много мъже биха реагирали на това твърдение с кисела гримаса, типично по български –  каква ти „златна възраст“ с тези ниски пенсии у нас. И със сигурност те ще са прави. Особено ако са имали възможност да сравняват хала си с този на 60+ от Западна Европа или друга, „по-цивилизована“ част на света. Но нека не се вайкаме, а да осмислим по-критично самата идея за „пенсионна възраст“. Аз съм на мнение, че това понятие е въведено с икономически, а не с антропологични аргументи. Официалната версия е, че пенсионирането е „хуманна“ процедура, която гарантира сигурност, спокойствие и достойни старини на базата на солидарно разпределени средства, отчислявани през активната възраст.  Това обаче е само част от истината. Другата, премълчавана част е, че съвременното все по-технологизирано производство има нужда от бърза подмяна на „човешкия ресурс“. Възрастните поколения трябва да освободят местата си на по-енергичните и съвременно квалифицирани млади кадри. Освен това пенсионните и осигурителни фондове са  добра база за генериране на спекулативни печалби, а и за захранване на цяла индустрия от услуги за пенсионери. Разбира се българският пенсионер може само да мечтае за придобивките на западния си колега, но това е друга тема. Това, върху което акцентирам е, че пенсионната възраст не е антропологичен феномен. В пред индустриалното общество никой не е гледал на възрастните хора като на пасивна безпомощна маса. Достатъчно е да погледнем и днес възрастните хора в съсипаните български селца за да видим колко енергия за живот и оцеляване имат жилавите наши старци, които не прекъсват живителната си връзка със земята. Именно тази им воля да не се предават и до последно да се борят за насъщния  ги прави по-витални от пасивните пенсионерите в застаряваща Европа. Ако се опитаме да интерпретираме тази ситуация през максимата „Всяко зло за добро“  – активната позиция в третата възраст е това, което най-вече удължава живота, придава му смисъл и запазва здравето.

ПОРЪЧАЙ

                Става дума за личен избор. Ако приемем, че прилагателното през  възрастта ни – „златна“ или „мизерна“ зависи преди всичко от нас, то струва си да се замислим поне за две неща:
Първото е ясно да си дадем сметка за какво още ни бива. Кои са силните ни страни, мъдростта и опита, които сме натрупали и може да предадем на поколенията. Не рядко след пенсиониране човек успява да се отдаде по-пълно на любимите си занимания, на креативните си хобита и дълго отлагани пристрастия, а те са в състояние да донесат истинска удовлетвореност, нови професионални и житейски роли. Именно тук е вододелът между вайкането и достойното битие. Съвременната неврофизиология дава убедителни доказателства, че възрастта не е физическа, а ментална категория. Човек остарява тогава, когато реши, че е ненужен и неспособен да живее пълноценно. С това поканва болестите, изолацията и безпомощността. Обратно – ако изберем да се развиваме през целия си жизнен път като приемаме новите предизвикателства , ние блокираме „механизма за самоунищожение“, заложен в организма ни и постигаме по-дълъг и по-смислен живот.

Второто, за което си струва да се замислим е, кои са хората с които искаме да сме свързани и как връзката ни с тях може да ни зарежда с оптимизъм и удовлетвореност. Пълноценната човешка връзка е другото решаващо условие за щастливи старини. Вместо това обаче, много от възрастните хора у нас се вкопчват в децата и близките си, изнудвайки ги за повече внимание и грижи с безкрайни оплаквания , болежки, обвинения и опити за контрол. Естествено, това не е най-приятната възможност за общуване и отговорът логично би могъл да е изолация.

Алтернативата е да оставим отрасналите си деца на мира и да се вгледаме в партньора до нас. Чудесно би било ако все още сме в един отбор с този, с когото сме преминали по-голямата част от жизнения си път. Проучванията показват, че около 10% от хората спадат към тези благословени двойки, които остаряват красиво и мъдро заедно. Колкото и странно да звучи, но в 70% от тези двойки интимния живот се запазва до най-дълбока старост. При това, напълно доказано е, че той не само не застрашава здравето, както са склонни да мислят някои непросветени доктори, а напротив – активно съдейства за добрия тонус, самочувствие и усещане за свързаност и виталност и на двамата партньори.

ПОРЪЧАЙ

Останалите сами в тази възраст не бива да се отчайват.  Някой от най-невероятните срещи в живота ни стават именно след шестдесетте.  За да се състоят обаче, трябва да сме подготвили душата си да сме готови да защитим правото си на любов и нови пътища пред всички, които ще се опитат да ни спрат.

Най-сложна е ситуацията в нещастните възрастни двойки, които искрено не се понасят и дебнат всяка възможност да се наранят . Въпреки това, те за нищо на света не са готови да се разделят поради убийствената взаимозависимост, в която са се поставили.  Това сякаш е най-често срещаната категория пенсионери у нас. Колкото и да е странно, но за част от тях страданието е начин да осмислиш живота си. Вкопчени в тази мъртва хватка те бавно изпиват жизнените си сили и се удушават в прегръдката си.

Все пак, промяна винаги е възможна.  Тя започва с мечтата за нещо различно.  Ако я подкрепим с реални стъпки към нови житейски проекти,  твърде възможно е да намерим и нови партньори за тях. И макар, че разводите и разделите в третата възраст не са чести, реализацията на новите идеи може да стане по много други начини. Важно е да не се чувстваме обречени в мъртвата хватка на агонизиращи и токсични отношения, а търсим нови пространства и перспективи. В тях една топла емоционална връзка, наситена с нежност, загриженост и внимание може да сгрее есента на живота ни. Това ще ни позволи да интегрираме изминалия път и с детско любопитство да продължим към неизвестното.

ВИЖТЕ СХЕМИ ЗА ПРИЕМ НА ''ТАЙНАТА НА МЪЖКОТО УДОВОЛСТВИЕ''

Следете и другите любопитни за всеки нас теми в блога на "Тайната на Мъжкото Удоволствие" и д-р Румен Бостанджиев ТУК!

Препоръчителна дневна доза: 1 капсула сутрин след храна, при необходимост 2-а вечер преди планирана активност. Препоръчва се редуването на 5-дневен прием с 2 дни почивка.

'Тайната на Мъжкото Удоволствие" в медиите!

Анимация "Тайната на Мъжкото Удоволствие"

ЗАБАВНИ МЪЖКИ ИСТОРИИ